Европейската приказка на една малка (голяма) балканска нация

Европейската приказка на една малка (голяма) балканска нация
01-10-2019 08:10 | Малинка Димитрова

 

Европа има своите нови волейболни крале! В неделната септемврийска вечер националният отбор на Сърбия вдигна третата в историята си титла, след битка със съперниците си от Словения. Две малки наглед държави триумфираха в шампионата на Стария континент, надигравайки по пътя си към финала противници, идващи от големи (и богати) територии, и то на техен терен. Сръбските волейболисти последваха колежките си на подиума 20 дни след триумфа им на европейската сцена

 

 

В началото на надпреварата, а и преди нея "големите риби" бяха спрягани за фаворити - Русия, Полша, Франция, Италия... Великите сили се оказаха не толкова велики - дали поради липса на късмет, дали поради това, че някои си повярваха прекалено, преди всичко да е приключило... Факт е просто, че бяха отстранени от играта преди най-важните срещи, и то от отбори, на които не бяха възлагани големи надежди (неясно защо). Пример е победната серия на двамата финалисти - по пътя си неутрализираха най-големите "опасности" и накараха знайни и незнайни медии и експерти да говорят за "чудесата", които са сътворили... Чудо няма - само много работа, жертви и силна воля от всички "замесени" в успеха. 

 

 

Мач с мач не си прилича, доказано е неведнъж, обаче тук истината е съвсем друга - нужно е да вложиш всичко от себе си и да не "разчиташ на стари лаври", както е казал някога народът. Да, и това важи напълно за новите волейболни шампиони на Европа. Не е нужно да попитате защо - съставите през определен период се променят, следвайки естествения си ритъм, няма само едно "златно" поколение.

 

От първия най-голям успех на "репрезентация" са минали 18 години - през 2001 г. за първото златно отличие в историята на западните ни съседи на такъв форум се борят звезди от ранга на небезизвестните братя Никола и Владимир Гърбич, Иван Милкович, Горан Вуйевич, Джула Мещер и т.н. А начело на цялата тази плеяда от успешни състезатели стоеше специалистът Зоран Гаийч, водил отборите на Иран и Русия, завоювал отличия с мъжки и женски отбори в различни части на света. А "златният" период за братския сръбски народ е започнал малко по-рано - през 1995 г., когато волейболистите на същия този селекционер спечелват бронз под името Югославия след дълго прекъсване (първите и последни медали са завоювани през 1975 и 1979 г.). От тогава до първата титла съставът почти не се е променил, а тимът няма отсъствие от призовата тройка на надпреварата. 

 

 

Възходящата линия продължава в следващите издания - при други двама големи треньори, "научили" на любимия спорт различни нации - Любомир Травица и Игор Колакович. Последният постигна доста успехи с иранския национален отбор в последните две години. Колакович е начело на западните ни съседи в продължение на осем години (2006-2014) - през 2011 г. идва вторият трофей от европейското първенство, с повече от убедителното представяне на новите имена в групата. Точно тогава изгрява звездата на Александър Атанасийевич - топреализатор в двубоите от тазгодишните надпревари и играч с основна заслуга за настоящия трофей. Бата, както е известен, извървя дълъг път от първия си голям форум до момента и е (почти) неизменна част от състава. 

 

 

След Колакович постът зае вече бившият състезател Никола Гърбич. Легендарният разпределител предаде знанията и опита си на по-младите, и веднага усилията му се отплащат с медали (сребро и злато от Световната лига и бронз от Евроволей 2017 г.). На сцената през годините излизат още нови имена, които също като Атанасийевич се налагат и стават все по-популярни в родината си и карат подрастващите да мечтаят да бъдат като тях. Още едно предимство, една награда за труда и последвалите успехи. Все пак те могат да бъдат достатъчно добра инвестиция за предстоящи успехи, които да радват нацията. И важи за всяка държава - дори и нашата. 

 

 

Ерата "Ковач" последва неочаквано само преди месец. Никола Гърбич бе сменен от бившия селекционер на Словения и Иран Слободан Ковач поради слабите резултати в последните състезания - "плавите" останаха втори на междуконтиненталната олимпийска квалификация след поражение от Италия, а преди това отстъпиха с шест позиции в класирането си във Волейболната лига на нациите (до 11-о място). Всъщност времето се оказа напълно достатъчно за Ковач да се напасне с играчите си и да ги мотивира за победите. Колкото и странно да изглежда, той заяви след награждаването, че не е направил чудо, а просто е организирал "топ играчите да играят толкова, колкото могат. Не позволихме на словенците да играят". И признава, че отборът е бил "като горещ картоф", когато го е оглавил. За него формулата е ясна - вярата в играчите и техните умения са достатъчни. Треньорът направи само една промяна - смени двама играчи в шестицата. Блокировачът Марко Подрашчанин и посрещачът Неманя Петрич заеха местата на Петър Кршманович и Марко Ивович и това се оказа достатъчно. 

 

Ковач не показа пристрастност към нито един от играчите, макар че е работил с някой от тях на клубно ниво. Не отличи пряко никой в изявленията си - нямаше "аз" или "той", а само "ние". 

 

Селекционерът със сигурност не е очаквал да стигне толкова далеч в дебюта си, може би и играчите. Но както винаги, е най-важен крайният резултат. "Играхме като отбор. Това е, което Боба направи с нас. Ние бяхме длъжни да умрем един за друг на игрището - това бе единственият възможен начин да побеждаваме. Ние това и показахме от първия до последния момент", заяви след финала диагоналът Александър Атанасийевич. 

 

Отборният дух поддържаше искрата дори и в трудните моменти - видяхме вдъхновена игра, борба за всяка топка и разбирателство. Толкова много индивидуалности, различни характери, и същевременно едно цяло - като истинска балканска рапсодия...

Синхрон, който е толкова важен, ако искаш нещата да потръгнат в твоя полза. Сплотеността лъхаше дори и в подкрепата на волейболистите от страна на федерацията във всеки пост след мачовете. 

 

 

"Вече веднъж преживях това, но бях на скамейката. Много по-добре е, когато играеш и усещаш атмосферата на полето. Гордея се със съотборниците си, щаба и страната си... Това е невероятно изживяване за всички нас, защото никой не очакваше да спечелим, освен самите нас, и го направихме", каза след финала обявеният за MVP Урош Ковачевич и бе достатъчно красноречив. Толкова красиви, чисти и неподправени бяха и емоциите след последната точка в двубоя, реализирана от капитана Неманя Петрич. 

 


 

Снощи отборът бе посрещнат по шампионски в Сърбия, титлата на “плавите” бе чествана на най-големите площади на Белград. Волейболистите бяха приети от президента Александър Вучич, а капитанът Неманя Петрич му връчи фланелката си, разписана от съотборниците му. Защото всеки в страната има заслуги за трофея - по един или друг начин. 

 

 

Когато състезатели, треньори, управляващи и фенове работят заедно, се получава това - доказателство и пример за спорта не само в Европа, но и в света! Всички могат много да се учат от съседите, положителните резултати със сигурност няма да закъснеят.  

 

Сръбският национален отбор доказа, че не е нужно да живееш в огромна и богата страна, за да постигаш цели мечти, да бъдеш пример и да провокираш околните да искат да направят същото. Цената не е толкова голяма, но дали всеки може да я плати... Просто въпрос на приоритети - от страна на играчи, треньори, но най-вече - на тези над тях. Опит "се краде", както знаем, дали едничка гордостта не ни позволява да го проумеем, или друго - не мога да кажа. Но истината е, че можем да "догоним" съседите в спорта - ако не ни липсва желание, ще има и кадри, които да останат тук и да ни прославят, и вероятно вече ще си повярваме, че можем... 

 

 

 

 

 

 

 

 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com

Последни новини
Бранимир Грозданов продължава в Катар
Емилия Димитрова топреализатор за ПТТ в Турция
Тодор Скримов и Енисей продължават към полуфиналите на Купата на Русия
Локо на Пламен Константинов на полуфинали за Купата на Русия
Хебър отстъпи на Барком във втората контрола (видео)
Марица победи туркини във втората си контрола
Страхотна победа на Хебър над украинския шампион
ЦЕВ: Пловдив предлага перфектни условия за Евроволей 2021
Залата на Бг Верона ще приеме финала на Суперкупата на Италия
Тодор Скримов с 22 точки върна Енисей на победния път