Момчето, което избра волейбола пред изкуството

Момчето, което избра волейбола пред изкуството
09-04-2020 22:30 | Малинка Димитрова

 

 Когато имаш много възможности пред себе си, изборът не е лесен. Но когато нещо е в кръвта ти и всички очакват да се насочиш към него, и в даден момент се появи друго – съвсем различно, става все по-сложно. Особено, ако трябва да вземеш решението в ранна възраст като нашия герой.

 

Случайните неща не се случват никак случайно, но винаги носят своя чар и това те кара да ги преследваш все повече. Че дори и на инат…

 

Точно това се получава, когато младият национал Симеон Добрев се среща с волейбола и оттогава са неразделни.

 

“Любовта ми към волейбола се зароди в една далечна лятна ваканция, като бях на село. По-големите бяха разпънали мрежа между две дървета. Аз толкова исках да се включа в играта, и след толкова питане най-накрая ме включиха с думите: "Застани там в края, топката там най-много отива". Съответно - нито веднъж не докоснах топката в игра, а само я гонех. Тогава си казах, че няма да стане тази работа и, че ще се науча да играя. От този момент съм неразделен с волейболната топка, независимо че започнах да тренирам доста години по-късно”, започва разказа си либерото на Дунав (Русе).

 

 

 Изкуството е на почит в семейството на Мони. И, разбира се, никой не предполага, че ще се захване с нещо толкова далечно от това. “Интересен факт е, че в моето семейство няма спортисти. Майка ми и баща ми са певци!”. Но когато сърцето ти бие в друг ритъм, когато „си на друга вълна”, всичко се подрежда така, както искаш. Защото няма смисъл да се захващаш с нещо, което просто не е „твоето”. „Ако не беше волейболът, щях да бъда човек на изкуството - да се захвана с музика или актьорско майсторство. Един свят, далече от спорта, което много ме плаши”, казва той.

 

Преди жълто-синята топка да завладее напълно времето и живота на волейболиста, за кратко пробва бойните изкуства. "Тренирах карате известно време. Мислех, че е като по филмите, т.е. влизам, обличам кимоното и започвам да се бия. А всъщност правехме само някакви упражнения и не виждах смисъл. Не ми доставяше удоволствие".  

 

Детските спомени предизвикват у него умиление. Не забравя корените си въпреки всичко. “Изживях едно страхотно ранно детство на село при моята прабаба, като и до ден днешен това ми е любимото място. Любимите ми спомени са как по цял ден с тайфата обикаляхме с колелетата навсякъде, откривахме страхотни места, карахме до брега на река Дунав, дори сме карали и до други села. Естествено, на големия двор имахме и надуваем басейн, като често се събирахме с приятели и се къпахме в горещите дни. Една игра също ми носи много хубави спомени, както и неконтролируема носталгия всеки път, когато я играя. Това е легендарната GTA San Andreas”, разкрива той.

 

 

Волейболът променя живота на финалиста в конкурса Мистър BGvolleyball.com. Но оказва влияние и върху отношенията му с околните: „Със сигурност волейболът много промени живота ми. Мисля, че съм много по-подреден и дисциплиниран. На приятелите ми, които не се занимават със спорт винаги съм казвал, че се прибирам по-рано от тях, понеже на сутринта имам тренировка. Трябва да съм достатъчно отпочинал и да имам минимум 8 часа сън всяка вечер.” И продължава: „Не мисля, че по някакъв начин спортът е повлиял на поведението ми, винаги съм бил такъв какъвто съм. Време има за всичко стига да има желание. Разпределям времето си и стига за всичко.”

 

На въпроса как си представя пътят към върха, отговаря: “Пътят до върха със сигурност е мнооого дълъг. Талантът е най-малкото, което един състезател трябва да притежава. Всичко опира до адски много работа, дисциплина, постоянство, психическа устойчивост и да не забравяме една от най-важните съставки - въображението. За да се получат нещата, трябва да си представяме успеха пред очите ни предварително! По този начин мечтите започват да се превръщат в цели”, смело твърди момчето, което след по-малко от седмица ще навърши 19 години.

 

 

Моментите с младежкия национален отбор са повече от важен момент в неговия живот и оставят незаличими следи. „Участието ми в националния отбор е нещо наистина специално. Моментът, в който бях повикан, започна нова страница в моя живот  се повиши мотивацията ми. Изиграхме доста силни форуми заедно, и то доста успешно. Чувството да пееш химна с националната фланелка, и то пред родна публика, е наистина неописуемо!” Съжителството с много хора невинаги носи положителни емоции, невинаги е лесно да се сработиш с всички. Тук обаче ситуацията е съвсем различна: „Създадох нови приятелства, дори един от тях го чувствам като мой брат. Това е Любослав Телкийски!

Мога да кажа, че в националния отбор сме като едно голямо семейство. Карали сме заедно Нова година, Коледа, както и миналогодишното лято”, разкрива със задоволство Мони.

 

Късметът е относително понятие - или го имаш, или го нямаш. Или вярваш в него, или не. “Бих се определил като късметлия. Късметлия съм, че тези години на Дунав (Русе) са най-силните откакто клуба съществува.” Не е случайно и казаното от големите имена по въпроса, като напълно важи за нашия герой: Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност.” Или пък: „Шансът прави успеха, успехът прави заслугата. „Тук беше един от най-начетените треньори. Тренирам с много силни състезатели и трябва да открадна много от тях. Точно сега е моят шанс за изява и мисля, че се възползвам по най-добрия начин”, не крие щастието си от работата с опитни играчи като Данаил Милушев, който е и треньор на тима.

 

 

Всеотдаен, земен, разговорлив – трите думи, които го описват най-точно. Качествата, които винаги са били част от неговата същност. И говори открито за всичко:  “Няма теми, по които да не искам да говоря. Аз съм открит и земен човек, с мен може да се говори за всичко. Каквото и да ме питат за личния ми живот ще отговоря. Нямам нищо за криене.”

 

Въпреки младостта си, състезателят на Дунав разсъждава трезво и има собствена гледна точка за нещата. “Спортът със сигурност е обединител, разбира се, ако не става дума за ултраси и други такива разделения. Разбира се, че професионалният спорт има бъдеще, но както и да го погледнем зависи от нас, младите. Трябва да покажем силен характер, желание, постоянство и много работа. Световните конфликти и останалите проблеми не могат да повлияят по някакъв начин на развитието на спорта”, на мнение е младият русенец.

 

 

Не пропускаме да направим и равносметка на изминалия сезон с русенския тим. “Отборът беше селектиран в последният момент, но въпреки това изиграхме доста силни мачове и показахме, че играем като равен с равен с почти всеки отбор от суперлигата. Мисля, че трябва да сме доволни от този сезон, защото изпълнихме зададените цели от ръководството. Смятам че липсващото парче от пъзела беше късмета. В някои мачове той не беше на наша страна”,

 

Както повечето свои връстници, и Мони има своя пример, който да следва в кариерата. “Моят идол е френското либеро Женя Гребенников. Той не само е добър спортно-технически, а и поведението му в игрището е просто заразяващо с позитивизъм.”

 

„Преди бях казал, нещо което ще кажа и сега. Първо действам и после мисля, но не съжалявам за нищо”, типично по овенски заявява Мони. Смел, рядко се страхува от нещо. "Аз съм толкова силен, колкото са мислите ми!”, е девизът му – неслучайно.

 

 

Но няма как човек да е такъв, ако не мине през изпитания, които да оформят характера му. Въпреки младата си възраст… „Минал съм през много препятствия. Както всеки един човек, и аз имам собствени битки. Тяхното спечелване води до изграждането на личността и характера”, категоричен е състезателят на Дунав.

 

„По въпроса за красотата и интелект не мисля, че мога да кажа нещо без да прозвучи самовлюбено и надменно. Предпочитам да си остана здраво стъпил на земята. Не мисля, че участието ми в Мистър BGvolleyball.com промени нещо, защото лично аз не го приех сериозно.” Мнението му за женската красота обаче е повече от категорично: „Мисля, че обществото ни страда от стереотипите за красота при момичетата. Не слагам всички под общ знаменател, но за мен няма нищо красиво в това всички да изглеждат по еднакъв начин, с еднакви устни, носове, мигли и т.н.”

 

Съвсем скоро пред либерото предстои важно събитие – завършването на средното му образование. Сферата, в която иска да се развива обаче, е твърде различна от волейболния терен и спорта като цяло. „Бих искал да запиша нещо, свързано с мениджмънт, за да мога да разчитам на доходи и от друга сфера. Понеже обичам да съм сред хора, мечтая един ден да си отворя заведение или хотел както Боре Кьосев”, заявява младежът.

 

Какво би казал на младите състезатели, които тепърва стартират кариерата си и трябва да извървяват пътя си? „Да бъдат търпеливи и нека знаят, че спорт не се научава от днес за утре! Дори и най великите са тръгнали от нулата! Аз също съм един от тези, които тепърва навлизат в професионалния спорт.” „Мога да кажа, че едно от най-добрите неща, които можем ние по-младите да направим, е да откраднем от най-силните качества на по-възрастните състезатели, които са около нас! Както се казва - занаят се краде”, завършва мъдро Мони.

 

 

 



---

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com

Последни новини
Пранди вика младежки национали за контролите с Молдова
Волейболна двойка вече е семейство след заветното ′Да′
Николай Желязков: Ако един треньор или състезател си мисли, че знае всичко, вече започва да изостава
Спортните дейности в Италия - при затворени врати
Швейцарски тандем триумфира на международния турнир Sofia Beach
Напредва изграждането на спортния комплекс във Варна
Аспарух Аспарухов: Предизвикателствата не плашат мен и съотборниците ми
Суперкупата на Италия при жените - във Флоренция
Украйна привлича бразилец за национален селекционер
Международната зала на славата отменя въвеждащата церемония за 2020-а