Николай Желязков: Ако един треньор или състезател си мисли, че знае всичко, вече започва да изостава

Николай Желязков: Ако един треньор или състезател си мисли, че знае всичко, вече започва да изостава
09-08-2020 17:30

 

Помощник-треньорът на националния отбор по волейбол Николай Желязков говори за предаването "Спорт+" по "ТВ+".

 

Здравейте, г-н Желязков, благодаря Ви, че приехте нашата покана да гостувате в предаването „Спорт+“. Първо как сте, трябваше да изкарате известен период на изолация преди да започнете работа със Силвано Пранди начело на националния отбор? 

 

Здравейте, чувствам се добре. Да, наистина, оказа се, че трябва да остана известен период вкъщи от съображения за сигурност, превантивно. Нямаше нужда, но решихме, че това е по-добрият вариант.

 

Надяваме се вече, че всичко е наред. Вие, всъщност, разбрахте ли кога може да сте се заразили, да сте изкарали вируса?

 

Ако се вярва на изследванията, които имахме, се оказва, че аз имам антитела. Някога във времето съм го изкарал. Всички ПСР-тестове, които са ми направени, са ми отрицателни. Това означава, че съм се срещал с вируса в даден момент. Дано да е така, да съм го изкарал или без да разбера, или, както бях споделил, да съм го минал в края на януари и началото на февруари. Тогава още не се говореше за пандемия в Европа, но около месец бях доста тежко болен със симптоми, подобни на тези на коронавируса. Ако съм бил болен от коронавирус тогава, е възможно. Тогава за последено съм се чувствал зле.

 

Желаем Ви здраве. Нека се обърнем внимание вече и на треньорската работа. Доста странна ситуация, в която се намираме в момента. Как един треньор работи в такива условия?

 

Честно казано, странно е за всички. Не само за треньорите, но и за момчетата. Защото до сега сме свикнали да се подготвяме за нещо конкретно. След една подготовка обикновено имаме голямо състезание. В момента водим подготовка, в чийто край няма такова състезание. Така че, наистина е необичайна ситуацията.

 

 

Как мислите, че ще се отрази тази ситуация на спорта като цяло и на волейбола в частност? 


Смятам, че тази пандемия при всички положения ще се отрази негативно на спорта, на феновете, на нас самите също, Но аз се надявам да успеем да продължим да играем мачове, да започне нашето първенство, да започнат националните отбори от следващата година, международния календар да не се провали напълно заради пандемията, защото смятам, че вече изживяхме доста и вече всички системи са на ръба от колапс. Затова, според мен, ще бъде много важно да продължим да живеем нормален живот, независимо от вируса.

 

А спорт без публика, как Ви звучи?

 

Сложно. Наистина ще е трудно. В последния мач преди прекъсването ние с Нефтохимик играхме без публика и беше много сложно, много странно за момчетата, защото ние играхме с Монтана и мачът беше изключително важен за нас. Някак си мотивацията е различна, когато играеш мач пред публика, дори и пред чужда публика, и когато няма зрители. Надявам се по най-бързия начин нещата да се нормализират максимално бързо до това, което сме свикнали.

 

Да погледнем и към Вашата работа. Как успяхте да оползотворите тази дълга принудителна почивка?

 

Като всички хора – в домашен арест, в общи линии. Спазвахме дисциплина, стояхме си вкъщи, стараехме се максимално много да се пазим, защото смятам, че отговорността на всички ни е максимално да спазваме тази карантина, за да не се разпространява вируса. Така че, като всички хора, си бяхме вкъщи.

 

 

Обръщаме внимание и на волейбола. Тандемът Пранди – Желязков – една широко обсъждана тема. Как се стигна до предложението да сте помощник на г-н Пранди и замислихте ли се много преди да приемете предложението?

 

Ами честно казано се замислих доста. Доста време обмислях какъв ще ми бъде отговора, защото аз до сега никога не съм бил помощник-треньор, в нито една формация, в нито един момент в моята кариера. Ролята на помощник-треньора е малко по-различна и се съгласих на база на това, че идеята на Любо Ганев е опитът, който има Силвано Пранди, да бъде предаден във времето и да има една приемственост след него, за да се продължи неговата работа. Смятам, че това е една никак не лоша идея и всъщност това бе нещото, което ме накара да се съглася. Както и, разбира се, фактът, че Силвано Пранди е един изключителен специалист и смятам, че за всеки човек, включително и за мен, е истинско удоволствие да работи с него.

 

Колко е ценно за Вас да сте близо до такова име в спорта?

 

Ако ме питате косвено дали се уча – да, уча се непрекъснато през годините . Процесът на един треньор да се обучава, да върви напред, да учи нови неща, да се развива, е непрекъснат. Всички в света, включително и волейболът, се развива. Един треньор или един състезател, ако си мисли, че някога е достигнал максималното и е научил всичко, той вече започва да изостава. Затова аз се уча ежедневно, непрекъснато наблюдавам различни гледни точки, мнения и този процес, за мен, е съвсем нормален. Развитието е нещо нормално.

 

А колко странно е за Вас да не носите цялата отговорност?

 

Не ми е лесно на моменти, защото аз съм длъжен да се съобразявам с мнението на старши-треньора, което е абсолютно правилно, това е вън от всякакво съмнение. Това е моята роля в момента. Казвам си мнението, но в крайна сметка решенията са негови.

 

 

А какво дава едно такова сътрудничество на самия отбор, защото трябва да признаем, че решението е нестандартно?

 

Времето ще покаже как ще се развият нещата. Но на този етап мога да кажа, че имаме отлични отношения със Силвано Пранди. Човекът се държи изключително коректно с мен, изключително джентълменски и смятам, че няма да имаме проблеми във взаимоотношенията си в бъдеще.

 

В интервю за предаването „Код Спорт“ г-н Пранди сподели, че вашите идеи за волейбола съвпадат в голяма степен. До сега как ви се струва съвместната ви работа, имате ли разногласия и виждате ли тези ваши сходни идеи да се прилагат вече на практика и в тренировките?

 

Волейболът е една игра. Системите на игра, начините могат да бъдат различни, пътищата за постигане на дадени цели са различно, но в общи линии за основните неща истината е една. Няма как да си на различно мнение. Така че смятам, че няма проблеми за това нещо. Що се отнася до това как ще предадем тези идеи на играчите – системата на игра е ясна, абсолютно всички елементи и взаимовръзката между тях са изяснени, така че, смятам, че няма проблем в това отношение.

 

Как върви до момента работата с отбора?

 

Смятам, че има мотивация от страна на момчетата. С голям ентусиазъм тренират всички и смятам, че атмосферата в тима е добра. Пак казвам, малко е странно, когато не тренираш за нещо конкретно, когато няма едно състезание в края на тази подготовка. Тук отварям скоба, че, когато имаме състезание и конкуренцията вътре в отбора се засилва. Знаете, започва борба за място, нещата се изострят малко повече. В момента няма такова състезание, но смея да кажа, че момчетата тренират добре, целите на този лагер са да се поставят основите на отбора и на играта му за квалификацията за европейското първенство и изобщо за бъдещето. Така че системите на игра са важни да бъдат максимално добре изучени в момента.

 

 

Основите, които поставяте със сигурност се базират и на анализи от Олимпийските квалификации във Варна и Берлин. Нека Ви върна и към тези мачове. Успяхте ли заедно с г-н Пранди отново да ги анализирате, за да откриете къде бяха пропуските?

 

Не сме коментирали много. До колкото знам, Силвано Пранди сам е правил анализите след тези срещи. Честно казано обаче не искаме да коментираме миналото, а гледаме към бъдещето.

 

Но като човек, който тогава бе встрани от отбора, какво е Вашето мнение за тези квалификации. Кое ни раздели от участие на Олимпийските игри?

 

Най-лесният отговор е една точка. Но нещата са много по-сложни. Понякога нещата са много комплекси в колективните спортове. Има много детайли, много неща трябва да се свържат правилно и добре, за да може, в крайна сметка, да има резултат. Трябва да има една много добра симбиоза между състав и екип от хора около отбора - треньорски щаб, медицински щаб, дори мениджъри. Аз не съм бил свидетел на тогавашната ситуация в отбора и сега не мога да какво се е случвало. Аз тогава бях просто зрител. Умишлено не съм стъпвал на нито една тренировка дори на националния отбор, защото още тогава се спрягаше моето име за треньор и аз не исках по никакъв начин това да служи като някаква интрига, да внесе негативни нотки в тима. И, за мен, това бе най-правилното решение – да бъда максимално далеч от всичко това, за да оставя отбора да работи спокойно и смятам, че това беше правилното в случая, от моята гледна точка.  

 

Със сигурност такава симбиоза в отбора видяхме на квалификацията в Берлин. Сигурен съм това ще бъде лицето, което ще търсите от националния ни отбор...

 

В Берлин отборът показа изключителен дух, изключителна борбеност и едно много високо ниво на игра, като за първи път от много години тимът успя да изпълни един изключително агресивен начален удар. Това е елементът, който направи най-голямата разлика в представянето на отбора в сравнение с предишните турнири. Така че, това със сигурност е една много добра база и един добър модел, който бихме искали да развием и отборът да продължи да показва подобна игра.

 

 

Бихте ли ни разкрили каква е Вашата система, която в момента се опитвате да внедрите в националния отбор?

 

 Това е много дълга тема. В общи линии става дума за взаимовръзка между всички елементи, позициониране на състезателите, отговорности на игрището. Има много неща, които трябва да бъдат изградени в синхрон и да корелират добре, за да има резултати.

 

Трябва обаче да има и необходимите фигури. Как ще се справите с напускането на опитни играчи като Теодор Салпаров и Виктор Йосифов?

 

Със сигурност тяхната липса няма как да не се отрази. Това са двама състезатели на световно ниво. Но в годините винаги е имало такива моменти, в които някои от големите състезатели са приключвали с националния отбор и въпреки това винаги тимът е продължавал ад съществува и да се бори. Сега това е един шанс, който се дава на други момчета да заемат техните места и аз се надявам да успеят по най-добрия начин.

 

Сам споменахте, че Любо Ганев е архитектът на този тандем Пранди – Желязков. Как виждате в негово лице силния човек в родния волейбол?

 

Любо е човек, който винаги е казвал, че волейболът му е дал всичко. В момента той има всичко, извън спечелено и направено във волейбола, и неговата роля сега във федерацията само да помогне. Намеренията са му изключително добронамерени и аз се надявам и екипа от хора, с който работи, също да искат волейболът да се развива на едно много високо ниво и федерацията да работи. Защото, съгласете се, няма как един човек сам да направи всичко. Той се нуждае и от екип, за да реализира идеите си.

 

 

Като човек, който много тясно свързан и с клубния волейбол, усеща ли се вече тази промяна, която беше търсена с избора на Любо Ганев за президент на федерацията? 

 

Честно казано не съм, защото не е започнал новия формат на първенството. Предстои да видим, но това, че ще бъдат 16 отбора е една идея, която дава предпоставки за добро развитие на първенството. Дано тези 16 тима имат и финансов потенциал и условия за развитие, за да може българският волейбол да стъпи на една по-добра основа. Защото, колкото по-голяма е основата, толкова по-добре.

 

Като човек, който работи и в клубния волейбол, виждате ли млади български момчета, които да израстват и за националния ни отбор? 

 

Да, има интересни момчета. Винаги е имало и винаги, надявам се, ще ги има. Има много талантливи и качествени младежи и предстои само работа, за да може да развием тези деца.

 

Как оценявате в момента нивото на родния волейболен шампионат?

 

 Смятам, че през този изминал сезон Нефтохимик и Хебър бяхме двата отбора, които видимо бяхме по-силни от останалите. Смея да кажа, че тези два отбора спокойно могат да се състезават в повечето първенства в Европа. Но освен нашите два тима, имахме една група от 5-6 отбора, които също бяха на много добро ниво. Според мен, цялостно нивото на нашето първенство в годините постепенно се вдига, конкуренцията се засилва, има интересни мачове и като цяло посоката е добра.

 

Как обаче стои въпроса с базите и изобщо с организацията на първенството? 

 

Проблемът с базите е една болна тема. Знаете, че има зали, в които условията са меко казано не добри. Но това е нещо, което се надявам с времето да се подобри. Но пък това е въпрос на икономическо състояние на градовете, в които има отбори.

 

 

Нека Ви попитам така – каква е формулата на успеха на Нефтохимик в последните години? 

 

Това е въпрос, който трябва да бъде зададен на президента на клуба г-н Огнян Томов. Той в последните години е човекът, заради когото отборът печели. Това бе така и преди аз да отида там. Смятам, че формулата на успеха е комплексна. Не може да кажем, че става само с пари, защото виждаме, че Хебър (Пазарджик), например, имат много средства и отново не успяват вече доста време да спечелят шампионата. Така че, действително, нещата са доста комплексни, но това, което мога да кажа за себе си, че Бургас е едно прекрасно място за работа. 

 

Да Ви върна и към един доста емоционален момент. Финалът на Европейските игри в Баку, когато Вие изведохте тима ни до финала, за съжаление загубен от Германия. Какви са спомените, които изникват в съзнанието Ви, когато се сетите за тези мигове? 

 

Винаги един загубен финал остава горчилка, специално в мен. Да, наистина това бе един огромен успех да изиграем такъв голям финал, но до ден днешен се опитвам да намеря ключове и начини какво трябва да направим по-добре – аз или отбора - при един следващ финал, за да се окажем от печелившата страна. Дано, разбира се, има такъв финал. Това е най-важното нещо, защото да седнем да плачем, че сме загубили, няма никакъв ефект. За да има някакъв ефект, трябва да намерим евентуално причините какво сме могли да направим по-добре. Да, в онзи финал отборът на Германия бе с една идея по-добър от нас, имаме всички мотиви да го кажем, но въпреки всичко смятам, че това е начинът, по който трябва да се разсъждава след един загубен финал- именно да се опитаме да си направим правилните изводи.  

 

Няма как да не мечтаете за един подобен финал и с представителния ни тим... 

 

О, с най-голямо удоволствие, ще бъда много щастлив. Смятам, че няма невъзможни неща. Човек трябва да мечтае, трябва сънува такива финали, трябва да живее за това нещо, трябва да има манталитета да иска да го постигне, за да се получи в действителност. Няма друга формула. Ако човек не мечтае да постигне нещо голямо, няма никога да го постигне. Аз ще се радвам много тези момчета в националния отбор във времето да нямат само цел да се класират за Олимпийски игри, а да имат цел да постигнат нещо на Олимпийски игри, нещо значимо – да вземат един медал. За мен, това е манталитетът, който трябва да се изгради. Дали ще се случи? - Божа работа, но ние трябва да направим всичко възможно, за да го направим.

 

 

 

 

 

---------

 

 

 

 

 

 

 

---

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

 

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com

Последни новини
Бранимир Грозданов продължава в Катар
Емилия Димитрова топреализатор за ПТТ в Турция
Тодор Скримов и Енисей продължават към полуфиналите на Купата на Русия
Локо на Пламен Константинов на полуфинали за Купата на Русия
Хебър отстъпи на Барком във втората контрола (видео)
Марица победи туркини във втората си контрола
Страхотна победа на Хебър над украинския шампион
ЦЕВ: Пловдив предлага перфектни условия за Евроволей 2021
Залата на Бг Верона ще приеме финала на Суперкупата на Италия
Тодор Скримов с 22 точки върна Енисей на победния път